Стомашни сокове: какво представляват и как влияят на нашето тяло

Киселина: самото име буди асоциации за неприятни усещания и силна агресивност. Мисълта за киселина често се свързва с пареща болка и голям дискомфорт, подобен на този при наличието на киселини в стомаха. При нормални обстоятелства обаче киселината, произвеждана от стомаха, не е вредна за човека – тя служи за по-доброто разграждане на храната, която приемаме. Най-често неприятните оплаквания се появяват в два случая: когато стомашната киселина се произвежда в недостатъчно количество или когато прекомерно количество стомашни сокове се издига към хранопровода или прониква през защитната слуз на стомашната лигавица.

Ето как се образува стомашната киселина…

Стомашната киселина се състои от вода, солна киселина, ензими, белтъци и слуз. Стойността на pH на стомашните сокове е около 2 (много кисела среда), а тяхното производство се активира от различни стимули:

поставяне на храна в устата и последващо сдъвкване;
освобождаване на хормоните гастрин или хистамин;
сигнал от нервната система (напр. при гледка или мирис на храна).

Производството на стомашна киселина не е равномерно, а зависи от момента и количеството на приетата храна. Производството на пепсиноген – предшественик на ензим, който разгражда белтъци – също следва този процес. Стомашната киселина и пепсиногенът изграждат стомашния сок, който включва също:

вода;
вътрешен фактор (позволява усвояването на витамин B12 в организма);
бикарбонат (важна буферна система);
слуз;
храносмилателни ензими;
минерали като натрий и калий.

При здравите хора работят механизми, които прецизно регулират количеството произвеждана стомашна киселина и гарантират поддържането на нивото ѝ в стомаха в нормални граници.

…а така действа стомашната киселина

Съставките в стомашния сок разграждат хранителната каша, за да я подготвят за по-нататъшна обработка в тънките черва. За тази цел омекналата храна, смесена със слюнка, се втечнява допълнително и се разбърква – стомашният сок е следователно частично отговорен за грубото раздробяване на хранителната каша в стомаха. Общото количество стомашен сок, което организмът произвежда дневно, е между два и три литра.

Основната задача на киселинните вещества в стомаха е, като подготовка за последващото храносмилане, да разрушат структурата на белтъците и да унищожат вируси и бактерии, попаднали в организма с храната. Освен това стомашната киселина активира и пепсиногена: той се превръща в пепсин – ензим, който разгражда белтъците на по-малки единици и по този начин ги подготвя за по-нататъшното разграждане, което ще се извърши в тънките черва.

Предпоставка за нормален храносмилателен процес е адекватната защита на стомашната стена, тъй като стомашната киселина е много агресивна (включително и особено поради наличието на солната киселина). Поради тази причина вътрешността на стомаха е покрита със защитен слузест слой, който се произвежда от стомашната лигавица. Ако лигавицата бъде увредена, например от:

инфекция с бактерията Helicobacter pylori;
прекомерна консумация на алкохол;
пикантни храни;
някои лекарства, като болкоуспокояващи и противовъзпалителни средства,

функцията ѝ може да бъде нарушена. Това води до болка и други неприятни симптоми като гадене.

баби и дядовци, наслаждаващи се на времето с деца

Когато в стомаха се произвежда твърде малко или твърде много киселина

Храносмилателната система, която разчита на баланса и синхронното протичане на различни процеси, може да загуби своята функционалност при нарушено производство на стомашна киселина. Например, ако специализираните клетки произвеждат твърде малко стомашна киселина, това може да има сериозни последици: храносмилателният процес се нарушава, появяват се диария или други симптоми, а в дългосрочен план може да се развият признаци на недохранване или анемия.

Ако, напротив, в организма се произвежда твърде много стомашна киселина или се наруши мотилитетът на стомаха, това също би имало неблагоприятни последици. Произведената стомашна киселина няма да остане изцяло в стомаха; част от нея може да премине (рефлукс) в хранопровода и да предизвика неприятно усещане за киселини. Възможно е да се появят и следните симптоми:

Увреждане на стомашната лигавица
Гастроезофагеален рефлукс
Болка в стомаха
Гадене
Усещане за силна тежест в стомаха

Ако има съмнение за нарушено производство на стомашна киселина, силно се препоръчва консултация с лекар, който може да извърши анализ на стомашния сок и да оцени както състоянието, така и количеството на произвежданата стомашна киселина. Един от възможните изследователски методи, които той може да назначи, е оглед на стомаха чрез гъвкава тръбичка и последващо вземане на проба от стомашния сок. Изследването – гастроскопия – не е болезнено, но при някои пациенти може да предизвика дискомфорт. Възможно е да се проведе с краткотрайна лека упойка.

Защо възникват киселините?

Лечението на киселини се насочва основно към конкретната причина, предизвикала съпътстващите симптоми. Освен неправилното хранене, за рискови фактори се смятат и психическият стрес, както и консумацията на алкохол (които също могат да бъдат отговорни за органични или функционални заболявания на стомаха). След като причината бъде изяснена, хранителният режим и терапията трябва да бъдат адаптирани към нея.

Ако стомашните оплаквания продължават за по-дълъг период от време и не са пряко свързани, например, с начина на хранене, алкохол или кафе, е възможно да има и други причини. Продължителният стрес или хроничното напрежение могат да доведат до състояния като функционална диспепсия или синдром на раздразненото черво (чрез чревно-мозъчната ос) – система за обмен на информация между чревната нервна система и централната нервна система. Ако страдате от раздразнен стомах или черва, вероятно става въпрос за функционално нарушение на храносмилателния тракт.

Стресът може също така да окаже неблагоприятно въздействие върху по-чувствителен стомах и черва и да засили симптомите.