Коремният мозък
Всички храносмилателни процеси се контролират от специализирана нервна система – чревната нервна система, често наричана „втори мозък“ или „коремен мозък“. Тя се състои от над 100 милиона нервни клетки, има размерите на гръбначния мозък и преминава през тъканите на храносмилателните органи като мрежа. Контролните центрове (т.нар. „нервни плексуси“) на тази нервна система са (до голяма степен) независими от централната нервна система. Въпреки това, чревният мозък и централната нервна система са в постоянен обмен на информация чрез нервни снопове, като най-важният от тях – и един от най-дългите в тялото – е блуждаещият нерв, който осигурява физическа връзка между храносмилателната система и мозъка; блуждаещият нерв пренася информация между двете системи, използвайки хормони и невротрансмитери като серотонин.
Милиардите микроорганизми, присъстващи в стомашно-чревния тракт и известни като чревна микробиота, произвеждат и регулират секрецията на важни невротрансмитери и хормони. Това означава, че и двете системи – чревната и централната, могат да „влияят“ една на друга.
Какво представлява чревно-мозъчната ос?
Връзката между двете нервни системи, която учените наричат още чревно-мозъчна ос, обозначава сложния начин, по който тези системи комуникират помежду си: тя включва физическата връзка чрез нерви и неврони, както и биохимичната връзка чрез невротрансмитери и хормони.
Мислите ли, че храносмилането се контролира от мозъка?
Въпреки че мозъкът отговаря за почти всичко, има части от тялото, които могат да функционират независимо, без помощта на централната нервна система.
Една от тях е чревната нервна система, която контролира функциите на целия храносмилателен тракт. Тази сложна мрежа от над 100 милиона неврони често се нарича „втори мозък“, защото, подобно на малък мозък, е напълно автономна и самостоятелно управлява храносмилателните процеси. Освен че произвежда храносмилателни сокове, тя регулира и мускулните движения на стомаха, както и на всички органи, участващи в храносмилането и метаболизма на приетата храна.
Смятате ли, че бактериите в храносмилателната система могат да причинят заболяване?
Всъщност не съвсем. Вярно е, че някои бактерии са вредни и причиняват инфекции, от които е добре да се пазим. В същото време обаче някои бактерии са полезни и дори жизненоважни за нашето оцеляване – това са т.нар. „добри бактерии“. Органите, отговорни за храносмилането, са дом на милиарди бактерии и микроорганизми, известни като микробиота.
Микробиотата се състои от толкова много микроскопични организми, че общото им тегло достига около 1 килограм. Поради своя обем и значимост, микробиотата понякога се нарича „невидимият орган“.
Въпреки това, грешно е да се мисли, че здравата микробиота се състои само от „добри“ бактерии. Здравата микробиота включва различни щамове на бактерии, вируси и гъбички. Взаимодействието между различните компоненти на микробиотата допринася съществено за здравето на целия храносмилателен тракт. Нарушаването на баланса в микробиотата може да се смята за рисков фактор за различни заболявания.
Дали стомахът е единственият орган, който отговаря за храносмилането?
Основна задача на стомаха (както и на всички други органи, участващи в храносмилането – например червата, черния дроб и панкреаса) е разграждането на храната и усвояването на важните хранителни вещества чрез кръвта и ензимите. Този процес се подпомага от съвкупността от бактерии, които процъфтяват в тази част на тялото и са известни като микробиота.
Серотонинът, произвеждан в храносмилателния тракт, отговаря за регулирането на мотилитета и чувствителността, заедно с други важни мозъчни невротрансмитери, които, наред с други функции, са свързани и с настроението.
Как може да се облекчи чревната нервна система?
Можете да подобрите здравето на стомашно-чревния тракт, като първо третирате симптомите на стомашни проблеми и след това възприемете начин на живот, насочен към балансиране и повишаване на ефективността на храносмилателните процеси. Ако страдате от един или повече симптоми, свързани с повтарящи се функционални стомашно-чревни проблеми, функционална диспепсия или синдром на раздразненото дебело черво, ефективността на Иберогаст® Баланс е клинично доказана.
Ако стомахът Ви и другите органи, участващи в храносмилателните процеси, са в добро състояние, но искате да повлияете положително на „втория мозък“, може да бъде полезно да предприемете малки мерки за подобряване на начина си на живот. Спортувайте редовно. Обърнете внимание и на храненето: хранете се балансирано, дъвчете бавно и осигурявайте достатъчна хидратация.
Как мозъкът разбира какво се случва в стомашно-чревния тракт?
Блуждаещият нерв е един от най-дългите нерви в тялото и осигурява физическа връзка между мозъка и храносмилателните органи; благодарение на това между двата органа непрекъснато се осъществява обмен на информация.
Блуждаещият нерв може да предава информация в двете посоки, но всъщност най-голямо влияние имат органите, специализирани в храносмилането.
Възползвайте се от възможностите на природата тук!
Можете да закупите Иберогаст® Баланс без рецепта от Вашата аптека.
