Листа от лютива мента (Menthae piperitae folium) - ароматни и лечебни

Произход и последващо използване на мента

Древногръцка легенда разказва за водна нимфа с името Минта, живееща от подземния свят на река Кокитос, която съблазнила бога Хадес и се похвалила, че има превъзходство си над Персефона. Като отмъщение, кралицата на подземния свят я превърнала в растението, което сега познаваме като лютива мента. Старото гръцко име hedyosmon (сладко миришещо) в наши дни се използва само за определени сортове и е почти универсално заменено.

Ментата , сама по себе си, не е отделен вид върху, а кръстосан хибрид между водна мента и градинска мента, с висока концентрация на органичните съединения ментол и ментон.

Тези силно ароматни съединения позволяват ментата да бъде едно от най-добре познатите естествени ароматизатори - използва се за влагане в дъвки, паста за зъби и чайове. Успокояващият ѝ ефект е довел до възмможността да придобие известност като за лек главоболие, кожни раздразнения, менструални оплаквания, както и храносмилателни симптоми.

Лютивата мента може да расте почти навсякъде, но предпочита влажна почва, в сенчеста среда. И въпреки че можете да я култивирате самостоятелно в саксия у дома, контролирането и извличането на нейните активни съставки за постигане на лечебните ползи не е същото като да си приготвите чай или да налеете масло. Поради това е препоръчително да потърсите подходящо приготвени билкови лекарства.