Цветове от лайка
(Matricariae flos)

White flowers of Chamomile, that has an anti-inflammatory effect on the digestive tract

Лайката принадлежи към семейство Сложноцветни (Asteraceae) и род Matricaria. Видът, използван за медицински цели, е Matricaria recutita. Използват се цветовете (Matricariae flos). Лайката се употребява като лечебно растение още от древността, като описания за нея има при древните египтяни, римляни и гърци. Исторически тя е прилагана при множество състояния, включително, но не само, възпалено гърло, симптоми на простуда, гингивит, безсъние и стомашни язви.

Произход

Лайката произхожда от Южна и Източна Европа и Близкия изток. Днес обаче тя е широко разпространена в цяла Европа, Северна Америка и Австралия. Това е растение, което расте спонтанно близо до населени места, по пътища и полета.

Култивиране и беритба

Лайката, използвана за фармацевтично производство, се отглежда в контролирани условия. Основно се култивира на песъчливи почви от типа чернозем. Отглежда се чрез засаждане на разсад или засяване на семена през есента или пролетта. Цветовете съдържат жлезисти люспи, в които се съхранява етеричното масло. Празната конусовидна основа на цветчето и ябълковият аромат отличават истинската лайка от другите видове.

Най-подходящото време за беритба е, когато две трети от цветовете на цветната кошничка са разцъфнали. Цветните кошнички се събират ръчно или механично. Важно е цветните кошнички да се берат без прилепнали към тях дръжки, тъй като стъблата влошават качеството на суровината. Обикновено беритбата на лайка се извършва няколко пъти, защото след всяка реколта растенията образуват странични издънки с нови цветни кошнички. Сушенето се извършва чрез различни методи (например на открито, в тави или върху лентови сушилни) и непосредствено след беритба, тъй като иначе съставките могат да се променят значително. Прекалено високите температури на сушене намаляват съдържанието на активни вещества, особено на ценните етерични масла.

Любопитни факти за цветовете на лайката

Знаете ли, че:

„Истинската лайка“ (Matricaria chamomilla) е много подобна на други видове, като римската или кучешката лайка. Силният ябълков аромат на истинската лайка я отличава от характерната миризма на другите видове лайка.
Цветовете на лайката са били познати още в Древен Египет като цветята на слънчевия бог Ра (или Ре) заради жълтата си цветна глава и бели листенца.
Древните гърци допринасят за разпространението на лайката като лечебно растение.
Лайката се развива най-добре върху глинести, богати на хранителни вещества почви.
Лайката расте на височина от десет до петдесет сантиметра и има силно разклонено стъбло.
Интензивното отглеждане за медицински цели от края на XX-и век е довело до създаването на няколко сорта лайка.